С усмивка на лице
и сълзи на очи
поемам към твоето сърце.

Студено е. Тялото е леко.
Болката гори ...
С твоята любов е топло ...

Моят път сега започва
Ще се разделим

Но неизпълнените ни мечти
Отново ще ни съберат

Нежният полъх на планински цветя,
Огнен дъх във косите.
Мечти препускат по диви поля,
Нежност милва в очите.

Коя е тя?

Аз съм топлият лъч през зимният ден,
прохладният полъх през юнската нощ,
мълчанието свито в говор студен
и шепот изпълнен с неистова мощ.

Търся спокойствие в размирни години.
Срещам мир - посявам безсъние.
Желания вплитам в бледите спомени
за копнеж към вечно безсмъртие.

Пътища пътувам, през будния си сън
и присъствам във всяко страдание.

Неизбежното се случва - светът е самотен.

В съня ме приласка една жена.
Буза мека опря до моята страна.
Заметна ме със топло одеало,
а след малко зави и свойто тяло ...

Песента на Сирената

В морска буря, нощ студена
мъгли се стелят над водата
и само песен топла и коварна
пронизва сърцето на моряка ...

Ще се погленем в очите, ще отметнем глави.
Ще продължиме да крачим към своите мечти.
недостижими мечти са те за мен, непосилни,
Но за мене и Теб те са живи, те са реални.

Поет?

Поет?
Поет от вятъра,
поет от Слънцето,
поет от зимата,
поет от лятото ...

От къде ли е този поет ?

Благородна е земята ...
Поема в себе си света и пак е чиста.
Дори и с черното във нея пак блести.

Снагата й - завиват я полята
покрити с треви и дъхави цветя
И дори във Есента си Тя пак свети.

И днес е Тя залята
с останките ни тленни и измислени дела
И дори в глупостта ни, тя пак ще ни прости.

Пълнолунието дойде с наперена походка ...

Пълнолунието дойде с наперена походка
и учтиво ме покани на разходка ...

Сънят ми пристъпва - плахо, на стъпки ...
Как да скрие в Луната
своите цветни, шарени кръпки?

Пък и звездите трептят в очакване
за веселби заедно с Tъмната Нощ.
И Сънят ми разбра, че до зазоряване
ще бъде изпита от него всякаква мощ.

Сънят ми в кошмар се превърна ...
"Как да постъпя? Къде да отида?
Кое спокойно сърце да прегърна?"

Пълнолунието ме хвана под ръка
и ме изведе на разходка ...

Приятелю, на къде бързаш така?

Приятелю, на къде бързаш така?
Виж, до дверите на живота ни чака
нашата верна спътница - Смъртта.

През зимата и есента ни чака,
а през лятото и пролетта - не знам.
Но за тази среща драги, няма да изпуснем влака ...

Дали ще е в неделя или понеделник,
все пак във някой неочакван ден
ще си четем със Нея сутрешният вестник ...

Беден или богат, или пък точно обратното
ще си платим на Нея всичко - до петак.
И с житейският ни кредит ще преминем към отвъдното ...

Със здраве или не, пред нас е неизбежното
Ще кихне Тя и всичко ще изчезне
потънало в прахтта на невъзвратимото...

Приятелю, на къде бързаш така?
Виж, до дверите на живота ни чака
нашата верна спътница - Любовтта...