събота, 11 юни 2016 г.

Аз съм топлият лъч през зимният ден,
прохладният полъх през юнската нощ,
мълчанието свито в говор студен
и шепот изпълнен с неистова мощ.

Търся спокойствие в размирни години.
Срещам мир - посявам безсъние.
Желания вплитам в бледите спомени
за копнеж към вечно безсмъртие.

Пътища пътувам, през будния си сън
и присъствам във всяко страдание.

Неизбежното се случва - светът е самотен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар