Пълнолунието дойде с наперена походка
и учтиво ме покани на разходка ...
Сънят ми пристъпва - плахо, на стъпки ...
Как да скрие в Луната
своите цветни, шарени кръпки?
Пък и звездите трептят в очакване
за веселби заедно с Tъмната Нощ.
И Сънят ми разбра, че до зазоряване
ще бъде изпита от него всякаква мощ.
Сънят ми в кошмар се превърна ...
"Как да постъпя? Къде да отида?
Кое спокойно сърце да прегърна?"
Пълнолунието ме хвана под ръка
и ме изведе на разходка ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар