Рабиндранат Тагор
Никой не живее вечно, братко, нищо
тук не трае до безкрай. Помни това и ликувай.
Нашият живот не е единственото
стародавно бреме, пътят ни не е единственото
дългостранстване.
Няма все един поет да пее все една и
съща вехта песен.
Цветето увяхва и умира, но човекът,
който носи цветето, няма безспир да скърби
за него.
Братко, помни това и ликувай.
Трябва всичко да спре, за да може
съвършенството да се излее в музика.
Тъй животът ни клони към залеза, за да
се разтвори в златни сенки.
Любовта трябва да се извиква от играта
си, та скръб да пие и да се пресели след това
на високото небе на сълзите.
Братко, помни това и ликувай.
Ние бързаме да наберем цветята си, да
не би минаващите ветрове да ги откраднат.
Погледът ни светва и кръвта ни закипява,
грабнем ли целувките, преди да стане късно.
Нашият живот е трескав, стръвни са
желанията ни, зашото времето държи
звънеца на раздялата.
Братко, помни това и ликувай.
Няма кога да подхванем нещо, да го
смачкаме и да го хвърлим.
Минутите припкат надалече, скрили
своите сънища в полите си.
Нашият живот е твърде кратък; малко
дни ни дава той за обич.
Ако бе за труд, за мъка, щеше сигурно
да е безкрайно дълъг.
Братко, помни това и ликувай.
Красотата затуй ни е мила, че играе,
както и животът ни - по същата бързотечна
музика.
Знанието, и то ни е свидно, затова че няма
да успеем никога докрай да го завършим.
Всичко се изпълва и довършва само във
вечността на Небето.
Но смъртта поддържа вечно свежи
земните цветя на залисията.
Братко, помни това и ликувай.
Рабиндранат Тагор