В съня ме приласка една жена.
Буза мека опря до моята страна.
Заметна ме със топло одеало,
а след малко зави и свойто тяло ...

Песента на Сирената

В морска буря, нощ студена
мъгли се стелят над водата
и само песен топла и коварна
пронизва сърцето на моряка ...

Ще се погленем в очите, ще отметнем глави.
Ще продължиме да крачим към своите мечти.
недостижими мечти са те за мен, непосилни,
Но за мене и Теб те са живи, те са реални.

Поет?

Поет?
Поет от вятъра,
поет от Слънцето,
поет от зимата,
поет от лятото ...

От къде ли е този поет ?

Благородна е земята ...
Поема в себе си света и пак е чиста.
Дори и с черното във нея пак блести.

Снагата й - завиват я полята
покрити с треви и дъхави цветя
И дори във Есента си Тя пак свети.

И днес е Тя залята
с останките ни тленни и измислени дела
И дори в глупостта ни, тя пак ще ни прости.

Пълнолунието дойде с наперена походка ...

Пълнолунието дойде с наперена походка
и учтиво ме покани на разходка ...

Сънят ми пристъпва - плахо, на стъпки ...
Как да скрие в Луната
своите цветни, шарени кръпки?

Пък и звездите трептят в очакване
за веселби заедно с Tъмната Нощ.
И Сънят ми разбра, че до зазоряване
ще бъде изпита от него всякаква мощ.

Сънят ми в кошмар се превърна ...
"Как да постъпя? Къде да отида?
Кое спокойно сърце да прегърна?"

Пълнолунието ме хвана под ръка
и ме изведе на разходка ...

Приятелю, на къде бързаш така?

Приятелю, на къде бързаш така?
Виж, до дверите на живота ни чака
нашата верна спътница - Смъртта.

През зимата и есента ни чака,
а през лятото и пролетта - не знам.
Но за тази среща драги, няма да изпуснем влака ...

Дали ще е в неделя или понеделник,
все пак във някой неочакван ден
ще си четем със Нея сутрешният вестник ...

Беден или богат, или пък точно обратното
ще си платим на Нея всичко - до петак.
И с житейският ни кредит ще преминем към отвъдното ...

Със здраве или не, пред нас е неизбежното
Ще кихне Тя и всичко ще изчезне
потънало в прахтта на невъзвратимото...

Приятелю, на къде бързаш така?
Виж, до дверите на живота ни чака
нашата верна спътница - Любовтта...

По път безпътен аз вървя
обвит във туй което чакам.
Ей тук, до пътя, плачеща върба
ми обръща гръб и аз съм сам ...

За какво си спомнят очите ти
пропити с багри и цвят?
За картини отдавна забравени,
блуждаещи странно в мечтания свят?

Картини в акварел и пастел,
монотонни графични отблясъци ...
Пластика извираща с неистови писъци
под пръстите на самотен писател ...

Огромно море,
     Необятно море ...
        вълните му мият брега на сърцето ми.

Ще построя пристан
на брега, на сърцето си.
От отломките на хилядите кораби,
с които тръгвах на път през Морето.