Огромно море,
     Необятно море ...
        вълните му мият брега на сърцето ми.

Ще построя пристан
на брега, на сърцето си.
От отломките на хилядите кораби,
с които тръгвах на път през Морето.

Рабиндранат Тагор

Никой не живее вечно, братко, нищо
тук не трае до безкрай. Помни това и ликувай.
Нашият живот не е единственото
стародавно бреме, пътят ни не е единственото
дългостранстване.
Няма все един поет да пее все една и
съща вехта песен.
Цветето увяхва и умира, но човекът,
който носи цветето, няма безспир да скърби
за него.
Братко, помни това и ликувай.

Трябва всичко да спре, за да може
съвършенството да се излее в музика.
Тъй животът ни клони към залеза, за да
се разтвори в златни сенки.
Любовта трябва да се извиква от играта
си, та скръб да пие и да се пресели след това
на високото небе на сълзите.
Братко, помни това и ликувай.

Ние бързаме да наберем цветята си, да
не би минаващите ветрове да ги откраднат.
Погледът ни светва и кръвта ни закипява,
грабнем ли целувките, преди да стане късно.
Нашият живот е трескав, стръвни са
желанията ни, зашото времето държи
звънеца на раздялата.
Братко, помни това и ликувай.

Няма кога да подхванем нещо, да го
смачкаме и да го хвърлим.
Минутите припкат надалече, скрили
своите сънища в полите си.
Нашият живот е твърде кратък; малко
дни ни дава той за обич.
Ако бе за труд, за мъка, щеше сигурно
да е безкрайно дълъг.
Братко, помни това и ликувай.

Красотата затуй ни е мила, че играе,
както и животът ни - по същата бързотечна
музика.
Знанието, и то ни е свидно, затова че няма
да успеем никога докрай да го завършим.
Всичко се изпълва и довършва само във
вечността на Небето.
Но смъртта поддържа вечно свежи
земните цветя на залисията.
Братко, помни това и ликувай.
Рабиндранат Тагор

Когато Господ ни помилва ...
бяхме толкова щастливи.
По гарите събирахме сърцата си,
усмивките се сливаха в целувки ...

Бяхме толкова щастливи ..

Когато Господ ни помилва ...
със радост вплитахме ръцете си,
очите ни със жар горяха
и вричахме се заедно завинаги ...

Когато Господ ни помилва
бяхме толкова щастливи ...

Морето притихна
    и изля от недрата си
        спокойствието на тъмната нощ.

Спомняш ли си началото
Все още изпълнени с мечти
Все още желаещи живота.

Ще изгубим всичко,
    ще го оценим
        и пак ще го намерим.

Спомняш ли си началото
Все още играят усмивки
Все още слушаме Вселената

Ще преминем през мрака
    ще го погълнем
        и пак ще осветлим живота.

Спомняш ли си началото
Все още любовтта е към всички
Все още доброто е в нас.

Ще изгубим любовтта
    ще я изстрадаме
        и пак ще създадем живот.

Спомняш ли си началото
То е тук сега ...

През Януари любовта ни свари
в прегръдките на Февруари

Март отрече да е пил
по този случай с Април

Май май се ослушва
и при Юни се гушва

Юли здравата ревнува
и с Август тръгна да пътува

Започна да учи Септември
и все поглежда към Октомври

Ноември взе да се вълнува
и с Декември започна да пирува ...

Въпрос със жест поставен,
като прашинка влезе в моя поглед.
И като прашинка отговор ответен
окото ми напусна в нежен полет.

Крила разпери - към теб се устреми
с желание за прием в твоите очи.
Но с каменна стена се сблъска той
и върна се при мен с мисъл за покой.

Напухени врабчета
се гушат в тревата!
И техните гласчета
се носят над полята ...

Ако аз предизвиквам страдание, то аз съм в началото на
пътя на Страданието. Онези който страдат без да са
предизвикали Страдание са в края на пътя на Страданието.

Вътрешните мисли са тези, които те укрепват,
но които не можеш да изкажеш ...
Вътрешният път води до тези миисли ...
А Водачът по пътеките на вътрешния път е Изворът.