Зареях своят поглед над земята

Зареях своят поглед над земята
и облакова сянка аз съзрях.
Препускаше игриво над полята,
с весели подскоци, с шумен смях.

И тъй копнеж в мен въстана,
и тъй в магия бях пленен.
Затичах се - не можех да остана,
завинаги аз бях, от нея озарен.

И ето ти късмета
здраво хванал се за мен.
Дари на скитника в несрета
облакова сянка в светъл ден.

Така обхождам вселенските селения,
във владение на призрачно видение.

На къде ще поемат мечтите ни

На къде ще поемат мечтите ни, ...

Вече сме претеглени и измерени,
съмненията са пред нас ...
любовта зад гърба ни ...

Ще заплачат ли сърцата ни,
ще се усмихнат ли,
ще изпитат ли истинско чувство?
Чувство на обич, чувство на щастие.

Или ще бъдем въртопи само на мрак и себичност?

Ще погледна в сърцето си и
ще разбия камъкът, вледен от света на страха.

С твоето име ...

В небето тройка гълби летят.
Двама спорят за една.
Кой ли ще приютят
нейните нежни крила?

Пречистване

Стаята е бяла, а ръцете ми черни.
Влизам там, където ми е всичко познато.
Стените ме чакат-привличат моите длани,
в чистотата си мечтаят за сивото.

И аз я изписвам с моето минало,
покривам я със смътни видения
и без свян изливам в своето тяло
белотата на бледи мечтания.

След ...

След толкова години видях:
детска усмивка украси
лицето ти.

Сутрин рано ...

Сутрин рано, вятъра подхваща
песента на сънения ден.
Със стрели в комините изпраща
поздрави към теб и мен.

Когато вече ...

Когато вече нямаме нищо от този
свят, тогава наистина ще
бъдем заедно.

Над заспалата река
унесена в шепота на своя ромон
нощта протягаше ръка...

С обич изградих Света,
с обич, аз ще го отгледам,
тук на грешната Земя,
като дете в утробата на майка.