За какво си спомнят очите ти
пропити с багри и цвят?
За картини отдавна забравени,
блуждаещи странно в мечтания свят?

Картини в акварел и пастел,
монотонни графични отблясъци ...
Пластика извираща с неистови писъци
под пръстите на самотен писател ...

Огромно море,
     Необятно море ...
        вълните му мият брега на сърцето ми.

Ще построя пристан
на брега, на сърцето си.
От отломките на хилядите кораби,
с които тръгвах на път през Морето.

Рабиндранат Тагор

Никой не живее вечно, братко, нищо
тук не трае до безкрай. Помни това и ликувай.
Нашият живот не е единственото
стародавно бреме, пътят ни не е единственото
дългостранстване.
Няма все един поет да пее все една и
съща вехта песен.
Цветето увяхва и умира, но човекът,
който носи цветето, няма безспир да скърби
за него.
Братко, помни това и ликувай.

Трябва всичко да спре, за да може
съвършенството да се излее в музика.
Тъй животът ни клони към залеза, за да
се разтвори в златни сенки.
Любовта трябва да се извиква от играта
си, та скръб да пие и да се пресели след това
на високото небе на сълзите.
Братко, помни това и ликувай.

Ние бързаме да наберем цветята си, да
не би минаващите ветрове да ги откраднат.
Погледът ни светва и кръвта ни закипява,
грабнем ли целувките, преди да стане късно.
Нашият живот е трескав, стръвни са
желанията ни, зашото времето държи
звънеца на раздялата.
Братко, помни това и ликувай.

Няма кога да подхванем нещо, да го
смачкаме и да го хвърлим.
Минутите припкат надалече, скрили
своите сънища в полите си.
Нашият живот е твърде кратък; малко
дни ни дава той за обич.
Ако бе за труд, за мъка, щеше сигурно
да е безкрайно дълъг.
Братко, помни това и ликувай.

Красотата затуй ни е мила, че играе,
както и животът ни - по същата бързотечна
музика.
Знанието, и то ни е свидно, затова че няма
да успеем никога докрай да го завършим.
Всичко се изпълва и довършва само във
вечността на Небето.
Но смъртта поддържа вечно свежи
земните цветя на залисията.
Братко, помни това и ликувай.
Рабиндранат Тагор

Когато Господ ни помилва ...
бяхме толкова щастливи.
По гарите събирахме сърцата си,
усмивките се сливаха в целувки ...

Бяхме толкова щастливи ..

Когато Господ ни помилва ...
със радост вплитахме ръцете си,
очите ни със жар горяха
и вричахме се заедно завинаги ...

Когато Господ ни помилва
бяхме толкова щастливи ...

Морето притихна
    и изля от недрата си
        спокойствието на тъмната нощ.

Спомняш ли си началото
Все още изпълнени с мечти
Все още желаещи живота.

Ще изгубим всичко,
    ще го оценим
        и пак ще го намерим.

Спомняш ли си началото
Все още играят усмивки
Все още слушаме Вселената

Ще преминем през мрака
    ще го погълнем
        и пак ще осветлим живота.

Спомняш ли си началото
Все още любовтта е към всички
Все още доброто е в нас.

Ще изгубим любовтта
    ще я изстрадаме
        и пак ще създадем живот.

Спомняш ли си началото
То е тук сега ...

През Януари любовта ни свари
в прегръдките на Февруари

Март отрече да е пил
по този случай с Април

Май май се ослушва
и при Юни се гушва

Юли здравата ревнува
и с Август тръгна да пътува

Започна да учи Септември
и все поглежда към Октомври

Ноември взе да се вълнува
и с Декември започна да пирува ...

Въпрос със жест поставен,
като прашинка влезе в моя поглед.
И като прашинка отговор ответен
окото ми напусна в нежен полет.

Крила разпери - към теб се устреми
с желание за прием в твоите очи.
Но с каменна стена се сблъска той
и върна се при мен с мисъл за покой.

Напухени врабчета
се гушат в тревата!
И техните гласчета
се носят над полята ...

Ако аз предизвиквам страдание, то аз съм в началото на
пътя на Страданието. Онези който страдат без да са
предизвикали Страдание са в края на пътя на Страданието.