понеделник, 24 май 2010 г.

Вътрешните мисли са тези, които те укрепват,
но които не можеш да изкажеш ...
Вътрешният път води до тези миисли ...
А Водачът по пътеките на вътрешния път е Изворът.
Една спряна сълза, една предизвикана усмивка ...
И радостта прелива в очите ти.
Една неизречена тъга, една невинна шега ...
И смехът бяга в косите ти ...

събота, 27 февруари 2010 г.

Единственото което ни обгражда е полето на чистата
потенциалност. Ние самите сме изтъкани от чиста
потенциалност.
Отвъд този въображаем свят има един мечтател,
който разкрива мечтата.
Не питай кого виждаш, защото ще видиш само маска.
Питай кой вижда.
Тишината е утробата на сътворението. Тя се таи в
безмълвното пространство между всяко действие.
Източникът на съзиданието е в ... тишината.
Потопи се в тишината и ще разбереш, че и ти си
мелодия в симфонията на Вселената.
Любовтта винаги ражда любов.
Животът ни винаги ще отразява онова, което лежи в нас.
Да гледаме пътуването, а не крайната спирка.
Нашите мисли, думи и дела са нишките на мрежата, която хвърляме
около себе си.
Кармата е действие. Всяко действие си има последствия. Затова
кармата е действието и последиците от него.
Резултатът от действието не винаги го следва.
Всяко следствие по същността си е ново действие.
Когато осъзнаваме посоките, които избираме, бъдещето само
се грижи за себе си и пътуването става много по-приятно.
Когато живеем в бъдещето, каним в себе си страха. А когато
живеем в миналото, каним тъгата. Когато обаче живеем в
настоящия момент, каним вълнението, възторга и невинната
почуда. Духът на Бог е в сърцето на всяко живо същество.
Ако в умът ти дойдат мисли пусни ги да влязат. Ако решат
да си отидат, пусни ги да си ходят.
Сегашният момент е вратата, както към миналото, така и
към бъдещето.
Обичам да ловя риба и затова съм рибар. Щастливите правят
каквото обичат най-много, но в същото време служат на другите.

Инспирирано от "Дете на зората"

неделя, 24 януари 2010 г.

Зареях своят поглед над земята

Зареях своят поглед над земята
и облакова сянка аз съзрях.
Препускаше игриво над полята,
с весели подскоци, с шумен смях.

И тъй копнеж в мен въстана,
и тъй в магия бях пленен.
Затичах се - не можех да остана,
завинаги аз бях, от нея озарен.

И ето ти късмета
здраво хванал се за мен.
Дари на скитника в несрета
облакова сянка в светъл ден.

Така обхождам вселенските селения,
във владение на призрачно видение.

петък, 25 декември 2009 г.

На къде ще поемат мечтите ни

На къде ще поемат мечтите ни, ...

Вече сме претеглени и измерени,
съмненията са пред нас ...
любовта зад гърба ни ...

Ще заплачат ли сърцата ни,
ще се усмихнат ли,
ще изпитат ли истинско чувство?
Чувство на обич, чувство на щастие.

Или ще бъдем въртопи само на мрак и себичност?

Ще погледна в сърцето си и
ще разбия камъкът, вледен от света на страха.

С твоето име ...

сряда, 20 май 2009 г.

В небето тройка гълби летят.
Двама спорят за една.
Кой ли ще приютят
нейните нежни крила?

неделя, 26 април 2009 г.

Пречистване

Стаята е бяла, а ръцете ми черни.
Влизам там, където ми е всичко познато.
Стените ме чакат-привличат моите длани,
в чистотата си мечтаят за сивото.

И аз я изписвам с моето минало,
покривам я със смътни видения
и без свян изливам в своето тяло
белотата на бледи мечтания.

След ...

След толкова години видях:
детска усмивка украси
лицето ти.

събота, 18 април 2009 г.

Сутрин рано ...

Сутрин рано, вятъра подхваща
песента на сънения ден.
Със стрели в комините изпраща
поздрави към теб и мен.

понеделник, 23 март 2009 г.

Когато вече ...

Когато вече нямаме нищо от този
свят, тогава наистина ще
бъдем заедно.