По път безпътен аз вървя
обвит във туй което чакам.
Ей тук, до пътя, плачеща върба
ми обръща гръб и аз съм сам ...

За какво си спомнят очите ти
пропити с багри и цвят?
За картини отдавна забравени,
блуждаещи странно в мечтания свят?

Картини в акварел и пастел,
монотонни графични отблясъци ...
Пластика извираща с неистови писъци
под пръстите на самотен писател ...