понеделник, 28 юни 2010 г.

Въпрос със жест поставен,
като прашинка влезе в моя поглед.
И като прашинка отговор ответен
окото ми напусна в нежен полет.

Крила разпери - към теб се устреми
с желание за прием в твоите очи.
Но с каменна стена се сблъска той
и върна се при мен с мисъл за покой.

Напухени врабчета
се гушат в тревата!
И техните гласчета
се носят над полята ...