Когато Господ ни помилва ...
бяхме толкова щастливи.
По гарите събирахме сърцата си,
усмивките се сливаха в целувки ...

Бяхме толкова щастливи ..

Когато Господ ни помилва ...
със радост вплитахме ръцете си,
очите ни със жар горяха
и вричахме се заедно завинаги ...

Когато Господ ни помилва
бяхме толкова щастливи ...

Морето притихна
    и изля от недрата си
        спокойствието на тъмната нощ.

Спомняш ли си началото
Все още изпълнени с мечти
Все още желаещи живота.

Ще изгубим всичко,
    ще го оценим
        и пак ще го намерим.

Спомняш ли си началото
Все още играят усмивки
Все още слушаме Вселената

Ще преминем през мрака
    ще го погълнем
        и пак ще осветлим живота.

Спомняш ли си началото
Все още любовтта е към всички
Все още доброто е в нас.

Ще изгубим любовтта
    ще я изстрадаме
        и пак ще създадем живот.

Спомняш ли си началото
То е тук сега ...

През Януари любовта ни свари
в прегръдките на Февруари

Март отрече да е пил
по този случай с Април

Май май се ослушва
и при Юни се гушва

Юли здравата ревнува
и с Август тръгна да пътува

Започна да учи Септември
и все поглежда към Октомври

Ноември взе да се вълнува
и с Декември започна да пирува ...

Въпрос със жест поставен,
като прашинка влезе в моя поглед.
И като прашинка отговор ответен
окото ми напусна в нежен полет.

Крила разпери - към теб се устреми
с желание за прием в твоите очи.
Но с каменна стена се сблъска той
и върна се при мен с мисъл за покой.

Напухени врабчета
се гушат в тревата!
И техните гласчета
се носят над полята ...

Ако аз предизвиквам страдание, то аз съм в началото на
пътя на Страданието. Онези който страдат без да са
предизвикали Страдание са в края на пътя на Страданието.

Вътрешните мисли са тези, които те укрепват,
но които не можеш да изкажеш ...
Вътрешният път води до тези миисли ...
А Водачът по пътеките на вътрешния път е Изворът.

Една спряна сълза, една предизвикана усмивка ...
И радостта прелива в очите ти.
Една неизречена тъга, една невинна шега ...
И смехът бяга в косите ти ...

Единственото което ни обгражда е полето на чистата
потенциалност. Ние самите сме изтъкани от чиста
потенциалност.
Отвъд този въображаем свят има един мечтател,
който разкрива мечтата.
Не питай кого виждаш, защото ще видиш само маска.
Питай кой вижда.
Тишината е утробата на сътворението. Тя се таи в
безмълвното пространство между всяко действие.
Източникът на съзиданието е в ... тишината.
Потопи се в тишината и ще разбереш, че и ти си
мелодия в симфонията на Вселената.
Любовтта винаги ражда любов.
Животът ни винаги ще отразява онова, което лежи в нас.
Да гледаме пътуването, а не крайната спирка.
Нашите мисли, думи и дела са нишките на мрежата, която хвърляме
около себе си.
Кармата е действие. Всяко действие си има последствия. Затова
кармата е действието и последиците от него.
Резултатът от действието не винаги го следва.
Всяко следствие по същността си е ново действие.
Когато осъзнаваме посоките, които избираме, бъдещето само
се грижи за себе си и пътуването става много по-приятно.
Когато живеем в бъдещето, каним в себе си страха. А когато
живеем в миналото, каним тъгата. Когато обаче живеем в
настоящия момент, каним вълнението, възторга и невинната
почуда. Духът на Бог е в сърцето на всяко живо същество.
Ако в умът ти дойдат мисли пусни ги да влязат. Ако решат
да си отидат, пусни ги да си ходят.
Сегашният момент е вратата, както към миналото, така и
към бъдещето.
Обичам да ловя риба и затова съм рибар. Щастливите правят
каквото обичат най-много, но в същото време служат на другите.

Инспирирано от "Дете на зората"

Зареях своят поглед над земята

Зареях своят поглед над земята
и облакова сянка аз съзрях.
Препускаше игриво над полята,
с весели подскоци, с шумен смях.

И тъй копнеж в мен въстана,
и тъй в магия бях пленен.
Затичах се - не можех да остана,
завинаги аз бях, от нея озарен.

И ето ти късмета
здраво хванал се за мен.
Дари на скитника в несрета
облакова сянка в светъл ден.

Така обхождам вселенските селения,
във владение на призрачно видение.